Президент и премиер признаха Конституционния съд за политически независим

Президентът Георги Първанов и премиерът Сергей Станишев дружно признаха Конституционния съд (КС) за политически независим орган. Това стана по време на официалната церемония по честването на 15-годишнината на съда.

Според Първанов през изминалия период са се срещали неточно адресирани упреци към КС по повод едни или други негови решения.

“Истинският адресат на тези упреци е бил парламентът, който в определени периоди от време е приемал различни закони, противоречащи на основния – Конституцията”, обясни президентът като добави, че за тези години нито едно решение на институцията не е било оспорено “независимо от това дали се е харесвало на политиците”.

Подобна теза изказа в изявлението си и премиерът Станишев. В речта си той наблегна върху извършените през март поправки в основния закон, които дадоха право на омбудсмана да сезира КС по сигнали на граждани или сдружения.

“Решенията на съда винаги са били спазвани, което показва, че има добре изградена правна култура у нас”, каза още той.

Председателят на Конституционния съд Неделчо Беронов увери, че КС високо оценява “изключителната роля, която основният ни закон му е възложил, за да бъде и в бъдеще стожер на правната стабилност и демократичното развитие на държавата ни”.

По думите му обаче има нужда от още някои подобрения, които ще позволят на институцията да действа по-ефективно. Той даде пример с нуждата от въвеждането на индивидуалната конституционна жалба. Беронов обясни, че омбудсманът Гиньо Ганев все още не се е възползвал от правото си да сезира Конституционния съд.

Беронов заяви още, че в законодателството липсва ефективен правен механизъм, обезпечаващ уреждането на възникналите правни последици от актове, обявени за противоконституционни.

В момента КС е образувал две дела по жалби на Върховния касационен съд за  последните поправки в конституцията. Те засягат въведената от управляващата коалиция през март процедура по импийчмънт от страна на парламента на двамата ръководителите на Върховните касационен и административен съд, както и конституционно закрепените правомощия на правосъдния министър по отношение на съдебната система.

Двете поправки бяха остро разкритикувани в доклада на Европейска комисия като вмешателство в делата на независимата съдебната власт, въпреки че бяха прокарани с мотива, че това именно това се иска от ЕС. Заради критиките още през септември се очаква да бъде внесен проект за четвърта поправка в основния закон, която да премахне направените няколко месеца по-рано промени.