Седмокласниците подобряват значително оценките от матурата по математика

Седмокласниците подобряват резултатите си от матурата по математика, но има леко отстъпление от тази по български език и литература. Това отчете образователният министър Галин Цоков, който представи анализа на Министерството на образованието и науката (МОН) на получените резултатите.

През 2023 г. средният резултат от националното външно оценяване по математика беше на рекордно ниско ниво - 35.29 точки от общо 100 точки. През тази година се отчита значително подобрение на резултата - със 7.61 точки повече и така средният е 42.9 точки от 100 т.

Основната причина за това е увеличеното време за работа върху първата част от изпита, като по този начин са създадени условия за повече спокойствие и съсредоточеност, каза образователният министър Галин Цоков. Промяна имаше и в задачите, като бяха премахнати тези с кратък свободен отговор и замемени с избираем отговор от четири възможности. По този начин се намалява възможността за изчислителни грешки и се фокусира оценяването върху измерване на умения, смята проф. Цоков.

Родители и учители отбелязват, че с всяка изминала година задачите по математика стават все по-лесни с цел децата да могат да ги решат, като задачите с "тото елемента" - налучкването на верния отгвор се увеличават.

Средният резултат от матурата по български език и литература през тази година е почти същият като през 2023 г. Понижението е със 0.44 точки – от 55.04 на 54.60 точки от общо 100 точки.

Осемнадесет ученици са получили максималните 100 точки и на двата изпита. Миналата година те бяха само двама.

Намалява броят на учениците с 0 точки и на двата изпита – от 43 през миналата година на 26 през тази.

Най-добре са се справили седмокласниците в София, Варна и Смолян, а на последните места са Разград, Кърджали и Сливен, в които живеят основно турско и ромско население и българският език за тях не е майчин.

Български език и литература

Три четвърти от седмокласниците се справят успешно със задачите за четене с разбиране, като показват умения за извличане на информация от два източника, които може да се разглеждат и в личен, и в социален контекст.

16-та задача, свързана с конкретна комуникативна ситуация, е сред най-успешно решените - 84% дават верен отговор.

Близо 50% от учениците се справят с езиковите задачи с избираем отговор, а под 40% успешно решават езиковите задачи със свободен отговор. Очевидно е затруднението на седмокласниците да прилагат на практика получените знания.

На задачата за редактиране на текст средният брой точки е 8 от общо 14 точки. Това означава, че учениците се затрудняват да откриват и поправят някои правописни грешки - правопис на представки, струпване на съгласни, пропускане на краесловно "т", пунктуационни грешки - в сложно съчинено изречение, при обособяването, както и грешки при членуване на имената в зависимост от синтактичната им служба.

При литературните задачи с избираем отговор с най-висок процент успеваемост - 76%, е задачата, която изисква откриване на качества на двама геори от различни произведения. Малко над половината от учениците обаче са били затруднени при тълкуването на цитат от разказа "Една българка" от Иван Вазов.

Преразказът показва, че учениците разбират вярно авторовите послания, но срещат трудности при преобразуването на пряката реч в непряка и при последователното прилагане на книжовноезиковите правила. Средният брой точки е 18.5 точки от общо 35, което е с една точка повече от миналата година.

Още по темата

Излязоха резултатите от матурите след 7 клас

1 юли 2024 14:19

Математика

Над еста трета от задачите на изпита по математика са били представени в реален житейски контекст, посочиха от МОН.

С най-висока успеваемост е задача 3 - 77.9%, което показва, че седмокласниците са придобили умения да работят с тъждествено равни изрази.

Повече от две трети от учениците успешно се справят с вероятности, а всеки двама от трима умеят да намират корен на уравнение и да прилагат наученото за неравенства в триъгълник.

Близо половината извличат информация от диаграма, решават задачи за смеси и за отношения.

От задачите с избираем отговор най-трудна се е оказала задача 16, която е свързана с моделиране на житейска ситуация.

Върху втората част на теста, където се изисква решение на задачите, са работили средно 60% от учениците.

Със задачата за работа (зад. 22) се е справил успешно всеки трети от тях, а с геометричната задача - всеки пети.

Повече от половината от седмокласниците срещат трудности при използването на математически език - символи, термини и формули, при прилагането на формални процедури за описание и при аргументиране на поставен въпрос или решение по отделните подусловия на задачите със свободен отговор независимо дали се проверяват алгебрични, геометрични знания и умения, или се моделира реална житейска ситуация, посочват от МОН.

Региони

Тпо традиция най-високи оценки получават седмокласниците по български език от София-град (66.1 т.), Варна (60.2 т.) и Смолян (59.9 т.). Най-слаби са резултатите на децата в Сливен (40.6 т.), Кърджали (41.7 т.) и Разград (42.4).

По български език резултатите на седмокласниците се увеличават в доста градове, но най-много в Ямбол, Шумен, Търговище и Видин. В някои области обаче оценките по български се понижават – особено чувствително в Перник, но също и във Враца, Добрич, Стара Загора, Смолян, Ловеч, Разград, София, Варна, Пловдив.

По математика с най-високи резултати са учениците от седми клас в София-град (54.7 т.), Варна (51.2 т.) и Бургас (45.3 т.), а с най-ниски - младежите в Сливен (31 т.), Видин (31.2 т.), Враца (31.4 т.).

По математика всички региони увеличават резултатите си, като най-голямо подобрение има в Търговище, Ямбол, Шумен, Плевен, Велико Търново, Разград.

МОН доволни

Министерството на образованието и науката (МОН) е доволно от резултатите от матурите за учениците в четвърти, седми, десети и дванасети клас. Просветнят министър отбеляза, че това се дължи на целенасочената работа на регионално и училищно равнище и на натрупвания през годините. Това включва пробни изпити на регионално ниво и на ниво училище, допълнителни часове по български и математика в училище, мотивирана работа на учителите за подготовка за тестовете.

"Един резултат не може да се тълкува само като резултат от усилията само в рамките на една година, а от целенасочена работа през годините", коментира Евгения Костадинова, директор на дирекцията "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в Министерството на образованието и науката.

Няма регион у нас с понижени резултати по математика, което е повторение на картината и от външнто оценяване в четвърти клас и е доказателство за целенасочена и упорита работа, посочи тя. Повечето отлични и по-малкото слаби оценки тази година са знак не само за добра тенденция за по-високи резултати, но и за свиване на ножицата в образователната система, смята Костадинова.

Образователната система има огромен потенциал и ако има последователност в работата и политиките, в начина на оценяване и структурата на учебното съдържание, догодина може да очакваме още по-добри резултати, каза оптимистично Галин Цоков.